×
В днешния глобализиран свят, където много хора получават пенсии или обезщетения в чужбина, социалноосигурителните институции трябва да са сигурни, че плащанията достигат до правилните хора. За да се избегнат измами и грешки, периодично се изисква доказателство за живот. От НОИ обясняват, че без такова потвърждение, изплащането на сумите се спира.
Международните споразумения помагат за непрекъснатостта на пенсиите при преместване в чужбина. Въпреки това е важно институциите да имат механизми, с които да удостоверят, че получателите са живи. Липсата на информация за починали пенсионери води до неправомерни плащания, които трудно се възстановяват. Доказателството за живот е ключов контролен механизъм за международни преводи.
През годините процедурата по доказване на живот се развива, като се включват и дигитални технологии. Използват се няколко основни метода:
Присъствено удостоверяване: Бенефициентът се явява лично в институция (като консулство или банка) с валиден документ за самоличност. Удостоверения за живот: Изисква се сертификат от местен орган (като нотариус), потвърждаващ, че лицето е живо, който се изпраща на институцията. Електронно/цифрово доказателство: Използват се онлайн платформи, мобилни приложения, видеоклипове, биометрични данни (лицево разпознаване, пръстови отпечатъци) или видеоразговори за дистанционна проверка. Доказателство чрез финансови институции: Банки или други финансови институции, обработващи плащанията, могат да изискват периодично явяване на бенефициента или извършване на транзакции с карта.
Въпреки напредъка, внедряването на новите технологии е неравномерно, което създава неудобства. Дигитализацията чрез мобилни приложения и уебсайтове обаче предлага по-директен и достъпен начин за пенсионерите по света да изпълняват това задължение, премахвайки географските бариери.
Източник: https://www.eranova.bg/
