Асан, който вече 10 година работи в един завод, един ден решава да отиде да си изпроси по-висока заплата. Почуква настойчиво на вратата на шефа, отваря и поглежда плашливо.
Шефът го поканва: Кажи Асане, какво има?
-Ми то сега бате, роди ми се 12-то цигле и немоа ги изхранвам мрут от глад, айде бате, качи ми заплатата там със 50% колко са за тебе, нищо работа.
-Добре, нямаш проблем, но първо трябва да познаеш кой е този по средата (посочил средния портрет на стената, на първия бил Васил Левски, на средния Христо Ботев, а на последния Иван Вазов).
-Абе бате, тоз първия вчера се напихме с него в кръчмата, последния от нащо село, миналата година изяде селския коч, ама тоз по средата не е от нащо село...
Шефът го погледнал и му прошепнал:
-Асане, много ебеш, малко четеш, няма да ти дигна заплатата.