×
Спомням си, че като дете в шкафа на баба ми висяха стари пликове за завивки и всички имаха една особеност — в центъра или по-близо до горния край имаше изрязан малък ромб от плат. Тогава това ми се струваше странно: защо да се разваля нова вещ? Но по-късно разбрах, че тези отвори имали съвсем практично предназначение и с времето дори се превърнали в традиция.
Преди пликовете за завивки се шиеха основно от естествени материали — лен, памук или хасе. Спалното бельо беше тежко, а поддръжката му отнемаше много време. За да се улесни ежедневната употреба, в центъра на плика се правеше малък ромбовиден или квадратен отвор. През него можеше бързо да се оправи завивката, да се изравнят краищата или да се пригладят гънките, без да се разкопчава целият плик.
Този отвор имал и друга важна функция — вентилацията. Естествените завивки, пълнени с пух или вата, имаха нужда да „дишат“. През тези ромбове навлизаше повече въздух, което предотвратяваше овлажняването на пълнежа и неговото сбиване. Така завивката оставаше по-пухкава и служеше значително по-дълго.
Освен това отворите се превръщали и в декоративен елемент. По онова време платовете били предимно едноцветни или с дребни цветни мотиви, а домакините се стремели да придадат индивидуалност на бельото.
Ромбовете често били обшивани с дантела, бродирани с кръстат бод или обрамчвани с цветна лента. Това придавало особен чар на плика и го правело по-празничен.
С времето, когато се появили циповете, копчетата и други модерни закопчалки, необходимостта от такива отвори изчезнала и пликовете станали цели. Но някога тези малки ромбове били истинско спасение за домакините, съчетавайки практичност и красота.
