Мaйкa ми cи тръгнa при друг мъж, кoгaтo бях нa 11 гoдини. Бaщa ми мe oтглeдa. Минaлaтa ceдмицa тя извeднъж ce oбaди и кaзa, чe

Нашата читателка сподели история, която накара мнозина да се замислят: какво да правиш, ако майката, която те е изоставила в детството, внезапно се появи отново — болна и отчаяна?„Тя не ме е отгледала“

Когато бях на 11 години, майка ми си тръгна при друг мъж. Мен ме възпитаваше баща ми.Сега съм на 29. Татко вече не е между живите, а къщата остана за мен.

И изведнъж — телефонно обаждане от майка ми.

Тя каза, че е неизлечимо болна и иска „да поправи грешките си“. Молеше се да се премести при мен:— „Това би било важно за мен — да се върна в дома, където съм те отглеждала.“

Аз ѝ отвърнах:— „Ти не си ме отгледала. Ти си тръгна.“

Тя заплака, нарече ме жестока, каза, че съм единственото ѝ дете.

Полицията на прага

Не обърнах особено внимание на разговора, докато вчера на вратата ми не се появи полиция.

Съседите я извикали: на стъпалата пред дома ми намерили жена в безсъзнание. Това беше майка ми. Тя седяла там с часове с багажа си до себе си, докато не изгубила сили. Вероятно от изтощение или защото е спряла да си взема лекарствата.

Сега е в болница. Медицинска сестра ме попита дали съм вписана като лице за контакт при спешни случаи. Аз казах — не.

„Студена или просто честна?“

Да, почувствах леко чувство за вина. Но аз скърбях за своята „жива“ майка повече години, отколкото някой скърби за починал човек.

Не съм готова да отворя вратата за човек, който някога сам я затвори пред мен.

Това прави ли ме безсърдечна? Или просто честна?