×
Казвам се Ира, на 25 години съм, и съм попаднала в доста сложна ситуация, макар че бях убедена, че вървя по пътя към своето щастие.
Започнах връзка с моя началник – Владимир, който е на 44 години. Той е много интересен и харизматичен мъж, пред когото трудно може да се устои. Владимир бързо разбра, че не съм безразлична към него, и ние започнахме да се срещаме. Връзката ни продължи година и половина.
Знаех, че има съпруга и две деца – дъщеря на 14 години и син на 9. Разбира се, осъзнавах, че това е неправилно, но не можех да потисна чувствата си към него.
За да прекарва време с мен, Владимир често лъжеше жена си. Понякога ѝ казваше, че отива на делова вечеря с партньори. Но този път нещо се обърка — тя започна да го подозира. Когато Владимир отново ѝ съобщи, че има служебна среща, тя решила да го проследи.
Ние вечеряхме в ресторант, а после отидохме в хотелската стая. След известно време се чу почукване на вратата. Владимир отиде да отвори, мислейки, че това е сервитьорът с шампанското и плодовете, които бяхме поръчали. Но вместо това на прага стоеше неговата съпруга.
В този момент дори се зарадвах — помислих си, че сега всичко ще се изясни и ще можем да бъдем заедно без лъжи. Вече си представях как ще се оженим и ще започнем нов живот. Но нещата се развиха съвсем различно от очакванията ми.
Владимир наистина се разведе със съпругата си и се нанесе да живее при мен. Само че децата му останаха с нас. Бившата му съпруга нямаше възможност да ги издържа, тъй като не работеше и нямаше доходи. Тя не възрази те да живеят при баща си.
Аз обаче не бях готова за такъв обрат. Мислех, че с Владимир ще заживеем спокойно и щастливо, че може би ще имаме и свои деца. Вместо това всеки ден в апартамента ми цари пълен хаос — децата разхвърлят вещи навсякъде, викат, шумят и не ми оставят никакъв покой.
Още по-лошо е, че майка им постоянно идва у дома „да ги види“. Владимир не прави нищо, за да реши този проблем, а аз усещам, че скоро ще се пречупя.
Не знам колко още мога да издържа така. Все по-често си мисля, че би било по-добре всички да си тръгнат, защото повече не мога да живея по този начин.
Какво бихте ме посъветвали да направя в такава ситуация?
