×
Често прекарвахме вечерите заедно в кухнята – пиехме чай, говорехме си, обсъждахме преживяванията и вижданията си за света.
Знаех, че баща му живее на село, където се грижи за ферма, и че също е вдовец, макар никога да не се бяхме виждали. Руслан често споделяше с мен идеите и проектите си, а аз – своите планове. И на двама ни беше интересно да разговаряме.
Веднъж му споменах, че е време вече да намери жена, а той стеснено отвърна, че не е уверен как да общува с момичета. След тази наша раздумка мина около месец. Един ден, като се прибрах от съседката, отворих вратата на Руслан и го видях да работи с модел. Изскочих веднага, помислих, че се занимава с нещо друго.
След това, докато пиехме чай, Руслан ми призна, че харесва това момиче, но не знае как да ѝ го каже. По-късно поканих момичето на чай – все едно да се извиня за случката – и тогава двамата започнаха да си говорят, сковаността между тях изчезна. Руслан ми благодари неведнъж, а един ден ме попита дали баща му може да дойде да остане при нас за известно време, заради някакви изследвания.
Дори предложи да плати за лечението на баща си, но аз отказах да взема пари. Когато баща му дойде, бях изненадана колко много ме привлече този човек и как лесно се разбирахме – оказа се, че имаме много общо.
Сега планираме две сватби – на Руслан и неговата приятелка, както и моята с баща му. Чувствам се щастлива и не съжалявам, че дадох стаята си под наем.
Понякога една проста промяна в ежедневието може да отвори път към напълно нови и неочаквани начала.
