×
Трябваше да е обикновена нощ — парти, няколко питиета, смях и трепетът от среща с някой нов. Той се запозна с момиче на име Джулия и между тях мигновено се създаде връзка. На следващата сутрин тя беше изчезнала, но беше оставила чифт нежни обеци на масата му. Решен да ѝ ги върне, той отиде до дома ѝ, без да подозира какво го очаква.
Когато почука на вратата, отвори възрастна жена. Той учтиво обясни: „Джулия вчера остави това у мен.“ За негова изненада жената потрепери; изражението ѝ мигом се промени. Гледаше го сякаш е казал нещо невъзможно. После, с треперещи устни, прошепна: „Вчера? Но Джулия почина преди шест години.“
Думите ѝ го удариха като буря. Как бе прекарал нощта с някого, който вече не е жив? Обеците, които държеше, изведнъж натежаха в ръката му, сякаш носеха товара на неизказана история. Погледна ги — сребърният им блясък сега изглеждаше зловещ на дневна светлина. Студена тръпка премина по гърба му, докато осъзнаваше случилото се.
Тази смразяваща история напомня, че не всичко в живота може да се обясни с логика или наука. Понякога връзките надхвърлят границите на времето и битието. Дали беше сън, призрачно посещение или съдбата се е преплела с невъзможното — едно беше сигурно: споменът за Джулия беше все още жив. И може би, чрез тази странна среща, тя бе намерила начин да напомни за себе си на света.
