×
Всеки ден една 70-годишна пенсионерка купуваше 40 килограма месо от своя обичаен месар. Един ден, месарят реши да я проследи и когато откри къде отива цялото това месо, той се обади в полицията.
Всеки ден старата дама влизаше в същата месарница. Тя беше ниска, прегърбена, облечена в старо палто и дърпаше износена количка на колелца.
— Както обикновено, четиридесет килограма говеждо, — казваше тихо, подавайки банкноти, внимателно сгънати.
Месарят — млад мъж — се учудваше всеки път. Четиридесет килограма! Това беше почти половината на цяло животно. Първия път помисли, че жената трябва да храни голямо семейство. Но седмица след седмица всичко се повтаряше.
Жената почти не говореше, не гледаше никого в очите; взе пакетите и си тръгваше. От нея се носеше странна и остра миризма — смес от желязо, развалено месо и нещо друго, което месарят не можеше да определи.
Слуховете бързо се разпространиха на пазара. Продавачите шепнеха: — Казват, че храни семейството на сина си. — Или че храни кучета. — Или може би има нелегален ресторант…
Месарят не вярваше на клюки, но любопитството му растеше всеки ден. Един вечер реши да я проследи: изчака жената да излезе от магазина и я последва на разстояние.
Жената вървеше бавно, но сигурно, дърпайки тежката количка, пълна с месо, по заснежения път. Мина през покрайнините, премина покрай изоставени гаражи и се насочи към стара фабрика — тази, която беше затворена от десет години.
Месарят спря внезапно. Тя влезе вътре и изчезна с пакетите.
Двадесет минути по-късно старата дама излезе — с празни ръце. Вече нямаше и следа от месото.
