Съпругът ми и aз бяхмe cпecтявaли 3 гoдини зa нaшeтo мeчтaнo круизнo пътeшecтвиe. 4 дни прeди пътувaнeтo, дoвeдeният ми cин, нa 15 гoдини, зaгинa при aвтoмoбилнa кaтacтрoфa.

Когато личните желания се сблъскат с болката на семейството

Когато мъката, вината и семейните очаквания се преплетат, е трудно да поставиш себе си на първо място. Но дори и в най-мрачните моменти някои хора избират да запазят вътрешния си мир. Една наша читателка разказа за своето трагично решение да замине на мечтаното пътешествие, за което със съпруга си бяха спестявали години – само дни след като нейният 15-годишен доведен син загина в катастрофа. Докато мнозина биха предпочели да останат, тя реши, че след години лишения и жертви е време да постави себе си на първо място – дори и това да означава да се изправи пред осъждане и страдание.

Писмото на Сандра

Със съпруга ми сме заедно от 11 години, но през това време нито веднъж не успяхме да отидем на истинска почивка. Последните три години спестявахме всяка възможна стотинка, за да осъществим мечтата си – круиз.

Но само четири дни преди да отплаваме, ни сполетя ужасна трагедия – 15-годишният ми доведен син загина в катастрофа.

Бях съсипана заради съпруга ми, а и самата мъка беше непоносима. И все пак не можех да пренебрегна колко усилия и надежди бях вложила в това пътуване – емоционално, психически и финансово. Казах му:– Можеш да останеш, но аз няма да се откажа!

Той не отвърна. Просто замълча.

Докато бях на круиза, ми се обади. Замръзнах, когато чух гласа му. Каза:– Повече никога няма да се върнеш в тази къща!

Онемях. Докато още бях на кораба, научих, че е изнесъл всичките ми вещи на двора и дори помолил майка ми да ги прибере. В миг всичко рухна. Пътуването, за което мечтаех години, беше помрачено безвъзвратно.

Когато се прибрах, ми каза, че вече е подал документи за развод. Според него не можел да остане женен за жена, която заминава веднага след смъртта на сина му.

Първоначално си мислех, че това е само мъката, която говори през него. Но сега осъзнавам – всяка негова дума беше напълно сериозна.

Оттогава не спирам да се питам: толкова ли беше погрешно да замина на пътуването, за което бях спестявала повече от две години? Не исках да го захвърля след целия този труд. Но сега може би изгубих всичко друго.

Мислите ли, че сгреших? Какъв съвет бихте ми дали?

Статията има информативен характер и не представлява професионален съвет. Всеки човек и всяка връзка са различни. Ако се сблъсквате с подобна ситуация, потърсете подкрепа от специалист или психолог. Редакцията не носи отговорност за последици, произтичащи от приложението на информацията.