×
Бях в края на тийнейджърските си години, когато за първи път имах интимна близост с момчето, с което се срещах по това време.
В деня на събитието той беше резервирал хотелска стая, но никога не ми мина наум, че ще загубя девствеността си. Казано накратко, бях напълно неподготвена.
Още преди да стигнем до стаята, бях толкова нервна, че ме обхвана гадене. Той ме караше да се чувствам тревожна и безпомощна. Не знаех как да се държа или какво да кажа — чувствах се неловко.
Когато започнахме, за мен нямаше предигра, а той ме докосна само по гърдите. Сега, гледайки назад, трябваше да разбера, че това може да доведе до проблеми.
Когато проникването започна, почувствах пронизваща болка и си помислих, че нещо не е наред, но не знаех какво. Той попита дали съм в цикъл и аз казах не.
Когато видях кръвта, паниката ме обзе — изплаших се и се почувствах тревожна. Кръвта изглеждаше много по-различна от менструацията — беше по-свежа и сякаш никога не спираше.
Той попита: „Защо толкова много кървиш?“
Не знаех отговора. Бях разтърсена.
Имаше болка и кървене, но кръвта превърна стаята в сцена на престъпление. Тя се стичаше навсякъде като водопад, оцветяваше стаята, матрака, рамката на леглото и килима.
След кървенето и спирането на действията, започнах да ползвам дамски превръзки, за да спра кръвта. След като изразходвах шест, реших да се обадя на 111, където ме попитаха дали всичко е било по взаимно съгласие и ми поискаха да опиша какво се е случило.
Кажаха ми да отида в най-близкия медицински център за спешна помощ. В този момент почти припаднах и ми беше световъртежно, усещах изтръпване по цялото тяло, устните ми бяха сухи. Единственото, което мислех, бе, че семейството ми ще ме убие.
Отидохме до медицинския център, където ми казаха, че трябва да отида спешно в болница. Почти припаднах и счупих екрана на телефона, докато ми изплъзна от ръце, защото там нямаше оборудване, за да установят какво точно ми е.
Изповядах се пред сестра, че не искам родителите ми да знаят, защото не бях готова за това.
На път към болницата в таксито почти припаднах отново — шофьорът спря и ми донесе пакет с вафли и бутилка вода, които ми помогнаха. В чакалнята успях да се свържа с най-добрата си приятелка и когато ме приеха в отделението за сериозни травми, тя вече беше там.
Когато пристигнах в спешното отделение — около час и половина след началото на кървенето — видях двама гинеколози и непрекъсната смяна на медицински сестри — всички жени. Един от лекарите ми каза, че ако кървенето не спре до следващия ден, ще трябва да ме оперират.
„Имаш разкъсване на двете страни,“ ми казаха след използването на цистоскоп, за да разберат проблема. Според тях това може да се дължи на грубо проникване или защото не бях готова или възбудена. След това решиха да използват марля, за да спрат кървенето.
В този момент кървях вече повече от три часа и изразходвах над 10 дамски превръзки, дори с по две наведнъж. Чудех се как е възможно да нямам капка кръв на дънките си.
Една от медицинските сестри ми помогна да облека еднократни дамски бикини за майчинство, а в края на леглото забелязах червено-черния сатенен и дантелен гащичко, който специално бях купила. Колко малко ми бе от полза, помислих си.
Преживях паника, шок и дори забавление от всичко, което се случваше. Накрая споделих пред сестра, че не искам родителите ми да знаят, защото това е табу в нашата култура. Научени сме никога да не говорим за тези неща, защото се смята, че мъжете само искат това – а след като го получат, си тръгват.
Легнах в болницата, чувствайки се болна и разочарована. Не можех да задържа никаква храна и не можех да спя.
На всеки два-три часа сестра проверяваше кръвното ми, правеше кръвни изследвания и мери температурата. Имаше поставен катетър, което беше много неудобно.
На следващия ден говорих с гинеколог и ѝ казах, че никога повече не искам такива преживявания. Тя се засмя и каза, че всички тези моменти трябва да бъдат много по-различни — с обич и внимание. „Когато си готова, ще е много по-добре“, увери ме. Бях предпазлива, но кимнах.
Важно е младите да разбират, че първите близки моменти не трябва да бъдат болезнени и не всички имат подобни преживявания.
Останах в болницата две нощи, а кървенето спря в следобеда на втория ден — след обяд и няколко повръщания.
Тогава махнаха марлята, което беше почти толкова болезнено, колкото и поставянето ѝ. Изписаха ме на следващия ден, но тъй като бях казала на родителите си, че ще отседна у приятелка, си отидох вкъщи и не можах да говоря с тях или с никого от семейството.
В разговори с приятели след това една ми каза, че при нейния първи път е усетила само влажност навсякъде и нежна болка. Друга сподели, че също е плакала от дискомфорт.
Тази случка ме научи на важността от доверие, нежност и комфорт в интимните отношения. Много е важно да се чувстваш отпусната и спокойна, защото иначе всичко може да се превърне в неприятно преживяване.
Проучване сред над 3000 жени показа, че една трета не са били готови за първия си опит и 22% биха искали да са изчакали. За съжаление над половината от тях споделиха, че е било болезнено, а много са били нервни или уплашени.
Нужно е да се говори повече за тези преживявания — особено за първия път — и за свързаното с тях напрежение, особено при младите момичета. Много училища се фокусират върху въздържанието и предпазата от инфекции, вместо да предлагат образование за интимност, основано на уважение и удоволствие, което е важно.
Ако това бе било така, щях да се чувствам по-уверена и да знам какво да очаквам. Щях да мога да изразя желанията си и да се чувствам спокойна, вместо да мисля, че всичко трябва да бъде по неговия план.
Важно е младите да знаят, че първите близки моменти не трябва да бъдат болезнени, и не всеки има кървене.
В моя случай кървенето се дължеше на това, че не бях напълно отпусната и спокойна — бях твърде притеснена и нервна.
Цяла година не се отпуснах за подобни отношения. Вторият ми път беше много по-различен и по-малко болезнен.
Сега интимният ми живот е много по-добър. Вместо тревоги, той ми носи радост и вълнение.
Източник: hotnews24h.xinloc.com
Тази статия има информативен характер. Не се самолекувайте и винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди да приложите на практика каквато и да е информация от текста. Редакцията не гарантира резултати и не носи отговорност за евентуални вреди при използването ѝ.
