По целия свят различните култури са развили специфични ритуали за почит към починалите и защита на живите.
Тези церемонии не само отдават почит на тези, които са си отишли, но и помагат на членовете на семейството и общностите да преживеят скръбта и гарантират, че духът преминава спокойно. Един такъв по-малко познат, но дълбоко символичен обичай е изгарянето на възглавницата на починалия.
Защо да се гори възглавницата?
Възглавницата е нещо повече от място за покой на главата. От духовна гледна точка тя е много личен обект — този, който абсорбира мислите, емоциите, сънищата и енергийните отпечатъци на човека, който я е използвал. Нощ след нощ тя събира не само физически следи, но и емоционални остатъци и лична енергия. С течение на времето тя се превръща в съд на вътрешния свят на този човек.
Поради тази интимна енергийна връзка много хора вярват, че запазването на възглавницата след смъртта на някого може да причини духовна застой. Тя може да задържа душата или да оставя остатъчна енергия, която влияе на дома и неговите обитатели. Затова изгарянето ѝ се възприема като символичен акт на освобождение — освобождава душата да продължи пътя си и премахва всякакви енергийни остатъци от пространството.
Форма на духовна хигиена
Точно както хората почистват домовете си, за да поддържат физическото здраве, някои култури практикуват форми на духовна хигиена за запазване на енергийното благополучие след смърт.
Изгарянето на възглавницата се разглежда като част от това духовно пречистване — начин за изчистване на атмосферата, освобождаване от тъжната енергия и помощ на оцелелите членове на семейството да пуснат емоционално и духовно.
Някои вярват, че пренебрегването на този ритуал може да доведе до усещане за безпокойство или емоционална тежест, която остава в дома. Други го виждат като важна стъпка, която гарантира, че духът не се задържа неволно заради силни привързаности или нерешена енергия.
Ритуали като мост между световете