×
Дадох последните си 50 евро на просяк пред Кауфланд. След 3 дни на моя блок спря черен мерцедес. И това, което ми каза шофьорът, ме накара да падна на колене на тротоара.
Аз съм Райна. На 71. От Плевен, кв. „Сторгозия“, блок 47. Бивша шивачка в фабрика „Балкан“ – 38 години стаж, докато през 2003-та не ни изхвърлиха петстотин жени с по три заплати обезщетение.
Пенсията ми сега – 313 евро на месец. От тях: наем, ток, вода, лекарства за сърцето („Конкор“, „Тромбекс“, „Лизиноприл“), за артрита, хляб, мляко. Остават ми по 28 евро на месец за всичко останало. Никакво месо. Никакво сирене. Никакъв пресен плод. И никакви подаръци за тримата ми внуци, които живеят в Германия и Англия и които съм виждала общо четири пъти през живота им.
В неделя, 10 май 2026-та, синът ми Калоян от Щутгарт ми прати 50 евро по „Изипей“ за рождения ми ден – 12 май, моите 72. Една банкнота. Бях я мушнала в портмонето да я разменя в понеделник.
В понеделник сутринта тръгнах до Кауфланд на бул. „Русе“. 35 минути пеша – защото на 71, с артрита, автобусният билет от 80 цента ми тежи. В Кауфланд имаха „Хляб Добруджа“ с 20 цента отстъпка. На моята пенсия 20 цента са разлика.
Пред входа – между количките – стоеше мъж. Около 50. Истински дрипи – не „малко мръсно палто“, а скъсано тъмносиньо яке, дупки на шарфета, разлепили се обувки, мръсни нокти, четина няколко дни. Не дрънкаше в чашка. Тихо казваше на жените с количките: „госпожо, моля… за хляб…“
Една млада жена с куфарче за лаптоп му каза през зъби: „айде, върви си в кметството, аз си плащам данъци за такива като тебе.“
Стигнах до него. Той ме гледа. И в неговите очи – мили мои – аз видях очи, които съм виждала само веднъж в живота си. През зимата на хиперинфлацията през 1997-та, в собственото ми огледало, когато с майка ми стояхме на опашка за хляб с кофи в ръце.
И тогава си спомних какво ми беше казала майка ми на 15 годишна възраст, през 1969-та:
„Райнче. Когато човек ти поиска – ти не питай дали е заслужил. Ти не питай какво ще направи с парите. Бог гледа не колко имаш. Той гледа колко даваш от това, което имаш.“
