Хана Заворотна е една от най-известните самоселки — хора, които след ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. се върнали да живеят доброволно в забранената зона въпреки опасната радиация.
Тя е родена и израснала в полеско село в районa на Чернобил, и както много други жители на района, чувството за принадлежност към родното място е било по-силно от страха от радиацията.
? Живот след експлозиятаСлед аварията всички жители на окупираната зона били евакуирани. Но в първите седмици и месеци след това Хана и други жени се върнали обратно, нарушавайки официалната забрана. Някои дори прескачали бодлива тел и заставали пред военните, за да се върнат у дома си — това било тяхното решение и протест.
Според режисьорката на документалния филм „The Babushkas of Chernobyl“ това са жени, които „имали много силна връзка с майката-земя и домa си — това, което за тях е истинския смисъл на живота“.
? Живот сред радиацияВ документалния филм Хана се появява като енергична жена в 80-те си години, която гордо говори за своя дом, градината и независимия си живот — дори когато прави домашна ракия и обработва земята си, което е официално забранено поради радиацията.
Тя и другите баби от селото:
се грижат за свой зеленчуков градински двор;
пият домашна водка и меки напитки от собствено приготвяне;
имат силно чувство за общност и взаимопомощ.
Една от най-цитираните ѝ фрази: „Радиацията не ме плаши, страх ме е от глад.“ Това резюмира мотивацията ѝ да остане там, където е минал целият ѝ живот.
?️ „The Babushkas of Chernobyl“ — филм за тяхФилмът от 2015 г., режисиран от Холи Морис и Ан Богоарт, представя историята на Хана, Мария Шовкута и Валентина Иванивна — три от около 100 души, които продължават да живеят в зоната, въпреки предупреждения от властите и изследователите.
В кадрите:
виждаме ги как се грижат за животни и градини,
как споделят обилни трапези,
и как, с голямо чувство за хумор, приемат живота там.Филмът подчертава дефиницията им на „дом“ като нещо по-важно от страха от опасност.
?️ Последните години на ХанаСпоред публикации в онлайн общности, Хана Заворотна е починала на 10 септември 2024 г. — новина, която беше споделена от хора, посещавали и снимали живота ѝ в Чернобилска зона години по-късно.
Потребители в интернет описват как тя остава сърцето на общността — човек с топла енергия, който е оставил силна следа в историите на всички, които са я срещнали.
? Защо тези истории са важниИсторията на Хана и другите самоселки е уникална, защото показва:
сблъсъка между човешката привързаност към родното място и научния страх от опасност;
как силата на духа и коренът към дома могат да преодолеят най-големите рискове
и как истинското значение на дом и принадлежност често надхвърля всички рационални опасения
? За самоселитеТази общност от хора — главно възрастни жители — които се върнаха или останаха вътре в зоната са наричани самосели (“self-settlers”).