Кoгaтo дeцaтa нe ви увaжaвaт и ви игнoрирaт: нe ce ядocвaйтe, a нaпрaвeтe тeзи 7 cтъпки.

Когато децата мълчат: как да запазим себе си и да не изгубим надеждата

Телефонът мълчи. Ден след ден — тишина. И в главата отново и отново се върти един и същи въпрос:„Защо? Защо моите собствени деца, които съм отглеждала, хранела, обичала с цялото си сърце, изведнъж се превърнаха в чужди? Защо мълчат, не звънят, отговарят сухо и без емоции?“

Сякаш сърцето се свива до размера на иглено ухо. Вътре бушува смесица от обида, гняв и болка.

Иска ти се да крещиш от несправедливост, да обвиняваш, да отправяш претенции. Но къде остава уважението към самата себе си?

Нека опитаме да поговорим за това без упреци и горчивина. Да потърсим отговори, които не разбиват, а събират отново.

1. Признайте емоциите си, но не им позволявайте да ви управляват

Когато децата се държат студено или отдалечено, вътре се надига буря. Това е нормално — вие сте човек.

Дайте си право да почувствате всичко: болка, обида, разочарование. Но не позволявайте на тези чувства да определят действията ви.

Важно е да запазите яснотата на ума. Кажете си:„Боли ме. Имам право да ме боли. Но няма да дам себе си на тази болка.“Това не е слабост — това е зрялост. Това е грижа за самата себе си.

2. Не чакайте благодарност и признание

Във всеки от нас живее надеждата: някой ден децата ще осъзнаят, ще се разкаят, ще се върнат с цветя и ще кажат:„Прости, мамо, ти си най-добрата.“

Но това се случва рядко. А чакането се превръща в непосилна тежест. Най-доброто, което можете да направите, е да спрете да очаквате.

Признайте своята любов и усилия пред самата себе си. Бяхте добра майка — това вече е много. Кажете си „благодаря“. Потупайте се по рамото. Заслужавате го.

3. Отделете чувствата си от техните постъпки

Склонни сме да приемаме чуждите действия лично. Ако детето не звъни — значи съм лоша майка. Ако е грубо — значи съм провалила всичко.

Но не е така. Тяхното поведение е тяхната вселена, техните травми, тяхната умора. Може би изобщо няма връзка с вас.

Не допускайте този студ в сърцето си. Там, където са те — има техните избори. Там, където сте вие — има вашата топлина. Пазете я.

4. Спрете да бъдете жертва

Когато ни нараняват близките, изкушението е да се скрием в ролята на жертва:„Аз направих всичко за тях, а те…“

Но жертвата е слабост. Това е отказ да влияеш на живота си.

Свалете този плащ. Вие не сте жертва. Вие сте жена с история, със сила и с право на уважение.

Започнете от малкото — спрете да въртите обидите в ума си. Не позволявайте на болката да диктува кой сте. Вие не сте разбито сърце. Вие сте човек, който може да избере уважението към себе си.

5. Създайте нови отношения

Много родители продължават да очакват от порасналите си деца същата близост, както преди. Забравят, че децата са вече възрастни. Променили са се.

Може би е време да се променят и отношенията.

Погледнете ги като на зрели хора. Не чакайте предишната топлина. Просто изградете нови, по-спокойни връзки — с уважение.

Не чрез жертви, а чрез приемане:„Ти си възрастен. Аз съм възрастна. Всеки отговаря за своя живот.“Понякога именно това дава шанс за истинско доверие — без упреци и очаквания.

6. Грижете се за себе си

Често ни се иска да обясняваме, да доказваме, да засрамваме. Но най-често това е безполезно.

Не хабете енергията си напразно. Насочете я към себе си.

Към разходки, хобита, здраве, книги, музика, чай с приятелка. Създайте свое вътрешно убежище — място, където ви е спокойно.

Където можете да бъдете себе си. А когато децата видят вашата сила и вътрешен мир, може да поискат да се върнат при вас. Не от вина, а защото ги привлича светлината.

7. Позволете си да бъдете щастливи — независимо от децата

Често ни казваха: „Щастието на майката е в децата.“ А ако децата се отдръпнат — значи всичко е било напразно? Не.

Вашето щастие не е награда, не е резултат, не е следствие от чужди постъпки.

То е ваше право. Вие живеете, дишате, чувствате. И това е достатъчно, за да имате право на радост. Търсете я в себе си, в света, в хората около вас. Дори и да не са децата, а приятели или съседи.

Боли, когато най-близките ни нараняват. Това е като продължителен студен дъжд. Но и най-сивият ден свършва. И слънцето изгрява.

А то е вътре във вас. Не позволявайте на никого да го изгаси. Понякога най-добрият начин да върнете любовта е да спрете да я измолвате. И да започнете да обичате себе си.

А вие сблъсквали ли сте се с това, че децата се отдалечават? Как се справихте? Споделете своя опит — може би точно вашите думи ще станат опора за някой друг.