×
Омъжих се на осемнадесет, защото бях бременна, и когато сега, на двадесет и шест, се връщам към онзи ден в общината в Кюстендил, не виждам момиче, което прави избор. Виждам момиче, което се предава – на страха, на майчиния поглед, на това, което съседите ще кажат, на собствения си ужас от думата „самотна майка“.
Казвам се Илиана. Тогава бях завършила току-що единадесети клас в гимназията „Неофит Рилски“. Имах чанта с тетрадки на бюрото и тест за бременност в чекмеджето на нощното шкафче. Двете – еднакво тежки, по различни причини.
Той се казваше Пламен. На двадесет и три, шофьор на камион в фирма за превози до Гърция. С хубава усмивка, която вече тогава лъжеше повече, отколкото казваше истини. Когато му казах за бебето, той помълча минута, после каза:
– Ще се оправим заедно, Или. Не се бой.
Не повярвах на думите. Повярвах на това, че някой изобщо ми ги каза. На осемнадесет понякога това е достатъчно.
Сватбата беше малка – двадесет души, ресторант „Извора“ в Бобошево, шкембе чорба и салата с домати. Майка ми плака. Не от радост. Знаех го. Но мълчеше, защото в нашия край жените се омъжват, не „остават с дете“. Това е разликата, която понякога определя цял живот.
Бременността мина трудно. От третия месец нататък – почти всяка седмица в женска консултация в Дупница, защото в Кюстендил беше затворена тогава. Лекарката, доктор Стоянова, беше търпелива жена с побеляла коса и студени ръце. Винаги говореше внимателно. Винаги избираше думите си с пинсета.
– Бебето расте, но бавно – казваше. – Не се притеснявай прекалено, но идвай редовно.
„Не се притеснявай“ в устата на лекар винаги значи „притеснявай се“. Само че никой няма куража да го каже право в лицето на едно осемнадесетгодишно момиче.
Пламен започна да се прибира късно още през петия месец. Ту в Гърция, ту с „момчетата от фирмата“, ту „просто умори“. Аз готвех, переях, плетях терлички за бебето от прежда, която майка ми ми даваше от старите си кълбета. Усещах как се смалявам в собствения си живот, ден след ден. Но си казвах – като родя, ще се оправи всичко. Бебето ще ни събере.
