Спoмнятe ли cи Нoвa гoдинa пo вpeмeтo нa coцa?

По времето на социализма или както разговорно се казва „соца“, основният декемврийски празник беше отбелязването на Нова година. Празнуването на Коледа ставаше все по-малко популярно през годините, заради налагания в обществото атеизъм. За сметка на това всяко българско семейство празнуваше подобаващо Бъдни вечер, спазвайки всички народни обичаи.

По тази причина подаръците се поставяха под елхите на 31 декември, а малчуганите ги отваряха с трепет в първия ден на новата година. Естествено, опакованите изненади се носеха не от Дядо Коледа, а от Дядо Мраз и помощничката му Снежанка. Елхите бяха истински ели, които изпълваха с чудесния си аромат целия дом, припомня socbg.com. Играчките бяха не толкова разнообразни като в наши дни, но за сметка на това истински и съответно – чупливи.

Вместо електронни китайски лампички, най-често по дръвчето се закрепваха истински свещички, които се палеха всяка вечер. В празничната нощ „пиротехниката“ се състоеше предимно в паленето на бенгалски огън и гърменето с конфети.

В Новогодишната нощ на всяка трапеза се появяваха бананите, които се пускаха в дните около празника и водеха до истерия на пазара. Основното забавление пък беше празничната програма на Българската телевизия, която продължаваше до последните минути на 31 декември.

Следваше очакваното с приповдигнато настроение приветствие на Тодор Живков, неизменно започващо с „Уважаеми другарки и другари, скъпи съотечественици…“. А после – Дунавско хоро, на което се хващаше мало и голямо…
Снимка: socbg.com